Притеснено ми е... Болно ми ее ... Гадно ми е ... Потисната съм ...
Навън вали, както и в мен ... Мокра съм, но не от дъжда, а от сълзите които изплаках ...
Тежко ми е .. Толкова  ми липсва чуството да знам, че имам човек до себе си, който ме обича или поне твърди така! Толкова ми липсват целувките, прегръдките и разходките ... .. Мисля постоянно за ТЕБ и ми е трудно да си те избия от главата... Много ми е трудно даже ...
Капките се стичат по прозореца .. точно както сълзите ми се стичат по лицето.
Навън духа вятър, но не само навън и в душата ми се образува вихрушка .. не, не вихрушка ..направо си е турнадо ..
Обичам дъжда или по скоро го обичах ... Обичах го, докато не започна да ме натъжава .. Докато не започна да ме кара да ставам потисната и тъжна.
Обичам... Обичах ...Обичам ... Обичах ...
Да, наистина го обичам .. Но нека сега да спре! Не искам вече дъжд ... не го искаммм

Липсваш мии ...

Липсваш ми ...
Отричах го и залъгвах се с други, колкото да те забравя ... ( е не стана)
Отричах го и пред приятелите си ...
Отричах го и  пред семейството ми ...
Отричах го и се правих на щастлива ...
Отричах го и се правих на непукистка ...
Отричах го дори пред себе сии ...
Не исках да проявявам слабост, както в оная вечер  ..
Исках да мислиш, че ще продължа напред, но не аз поех пътя за назад ...
Превърнах се в човек, който изобщо не прилича на мен ... Превърнах се в човек, който изобщо не е достоен за никой .. Превърнах се в лош човек... Използвах, лъжех, наранявах ...
И продължавам да наранявам ...
Отричах .. до тази вечер
Докато скайпа ми не изписка, че някой ми е писал, и не видях името ти ... докато не се
пробудиха отново всички чувства и желания ... Сякаш бяха заспали зимен сън ... бях забравила чувството да контактувам с теб, да се смея с теб, да обичам теб ...
Обичам те, ДА! Още те обичам и още ми липсваш ... Само, ако знаеше това .. само ако знаеше,че още мисля за теб - нямаше да си помислиш да ми пишеш ... Ти искаше да те забравя - е не се получи ... Не можах и  едва ли ще мога скоро.. Дори и да не те виждам ми е достатъчно само да си спомня за теб ... Достатъчно ми е най-малкото ...
Ахх, ако знаеш  ''И'' колко ми е мъчно и колко е празно без теб .. Ах, ако знаеш ''И'' колко ми липшваш .. Ах, ако знаешш  ... че още изгарям за теб ... Толкова те обичам, а как боли ... Боли дори само, когато устните ми прошепнат името ти .. Боли, когато очите ми те засекат  някъде .. Боли, когато чуя гласа ти .... Боли, когато знам .. че съм била в прегръдките ти, а кой знае кой ще е в тях след време ... Боли, когато знам, че друга би те целувала вместо мен ... Боли, когато знам, че друга ще се смее с теб, ще се закача с теб, ще се гъделичка с теб, ще се топли с теб, ще бъде простоо с ТЕБ ... Боли  ...Адски ме болии ... и АДСКИ МНОГО МИ ЛИПСВАШШ!!