събота, 4 февруари 2012 г.

Преди тя се губеше в неговите толкова дълбоки и кафяви очи.
Преди те я топлeха и я караха да се усмихва, днес я карат да замръзва и да плаче. Преди тези малки светещи искрици я гледаха с надежда и радост, днес я разсичат с безразличие и нетърпимост.
Днес няма спомен от онези обичащи очи... Днес те просто гледат към друга.

сряда, 1 февруари 2012 г.

Ана го погледна и му се усмихна нежно. Той се приближи още повече към нея, изсмя и се в лицето и я подмина. Тогава тя усети как студа я обгръща още повече. Вече не чувстваше.. Не чувстваше тялото си, не можеше да улови мислите си - те танцуваха заедно със снежинките, които се удряха в лицето й. Тя не усещаше дори и сълзите, които се стичаха по зачервените и бузи. В ушите и още кънтеше неговият подигравателен смях. След секунди тя осъзна, че стои съвсем сама в центъра на площада. Тя бързо изтри сълзите си, сложи изкуствената усмивка, която носеше вече доста дълго и продължи да върви по заледената алея.