неделя, 25 декември 2011 г.

Коледно чудо няма.. мечтите дори и на Коледа не се сбъдват..
Казват, че когато искаш нещо много силно.. то се сбъдва. Отначало си мислих, че може би не го желая толкова много, но в последствие разбрах, че просто няма чудеса... Или те просто не се сбъдват на мен колкото и да вярвам в тях!

неделя, 18 декември 2011 г.

вечер.. късно.. студ.. мрак..самота..звуци..тишина..песен, която звучи за фон... песен, която само ме кара да плача.. не я спирам.. не мога .. празна чаша и празна бутилка.. дим.. цигара.. пепелника е пълен.. стаята задимена.. бюрото затрупано от снимки.. снимки на момче.. спомен.. тъга.. носталгия.. чатове стари, но толкова ценни... сърце .. малко на части, но все пак сърце..студ.. мрак .. сълзи и много болка..

петък, 21 октомври 2011 г.

Нашият сезон


Зимата наближава. Улиците опустяват. Става студено. Мрачно. Хората, заменят кожените якенца с палта и зимни якета. Из целият град вечер мирише на пушек. Всички са запалили в тях парното, камината или са си пуснали климатика и стоят на топличко. Или в заведенията. Пият горещи шоколади и чайчета. Влюбените двойки пък вървят по улиците прегърнати и всеки търси топлинка в своята половинка. Всичко е някак си толкова хубаво!
Обичам зимата и студа! Те сплотяват хората и ми става едно хем хубаво и приятно, хем носталгично. Та нали и аз до преди почти година имах момче, което ме гушкаше, когато ми беше студено. Момче, което ме топлеше.
Ее, сега го няма. Няма кой да стопли студеното ми тяло, студените ми ръчички... '''И'', Единствено ти  би ме сгрял цялата само с присъствието си, само с целувките си и думите си.
Обичам тези зимни и хубави спомени с теб, и толкова много ми липсват.
Обичам как стояхме на някоя пейка сгушени един в друг. Тогава  целият свят спираше и никой не съществуваше. Бяхме само аз и ти! Това бяха мигове, които никога няма да се изпарят от съзнанието ми. Мигове, които пазя дълбоко в себе си.
Знам, че няма как да върна времето назад и за това връщам лентата, и си представям, че все още сме си заедно. Но винаги сапуненият ми мехур от представи и мечти се пука и ти се превръщаш единствено във капка вода и веро, а след това замръзваш. Дали и ти усещаш студа навън? А не ти ли липсва топлинка? Не ти ли  липсвам аз?
И все пак си обичам зимата. Колкото и да ме връща назад, и колкото и да ме мъчи. Това си е нашият сезон. Нашето време, когато бяхме толкова сплотени и толкова влюбени.

сряда, 10 август 2011 г.



Притеснено ми е... Болно ми ее ... Гадно ми е ... Потисната съм ...
Навън вали, както и в мен ... Мокра съм, но не от дъжда, а от сълзите които изплаках ...
Тежко ми е .. Толкова  ми липсва чуството да знам, че имам човек до себе си, който ме обича или поне твърди така! Толкова ми липсват целувките, прегръдките и разходките ... .. Мисля постоянно за ТЕБ и ми е трудно да си те избия от главата... Много ми е трудно даже ...
Капките се стичат по прозореца .. точно както сълзите ми се стичат по лицето.
Навън духа вятър, но не само навън и в душата ми се образува вихрушка .. не, не вихрушка ..направо си е турнадо ..
Обичам дъжда или по скоро го обичах ... Обичах го, докато не започна да ме натъжава .. Докато не започна да ме кара да ставам потисната и тъжна.
Обичам... Обичах ...Обичам ... Обичах ...
Да, наистина го обичам .. Но нека сега да спре! Не искам вече дъжд ... не го искаммм

вторник, 9 август 2011 г.

Липсваш мии ...





Липсваш ми ...
Отричах го и залъгвах се с други, колкото да те забравя ... ( е не стана)
Отричах го и пред приятелите си ...
Отричах го и  пред семейството ми ...
Отричах го и се правих на щастлива ...
Отричах го и се правих на непукистка ...
Отричах го дори пред себе сии ...
Не исках да проявявам слабост, както в оная вечер  ..
Исках да мислиш, че ще продължа напред, но не аз поех пътя за назад ...
Превърнах се в човек, който изобщо не прилича на мен ... Превърнах се в човек, който изобщо не е достоен за никой .. Превърнах се в лош човек... Използвах, лъжех, наранявах ...
И продължавам да наранявам ...
Отричах .. до тази вечер
Докато скайпа ми не изписка, че някой ми е писал, и не видях името ти ... докато не се
пробудиха отново всички чувства и желания ... Сякаш бяха заспали зимен сън ... бях забравила чувството да контактувам с теб, да се смея с теб, да обичам теб ...
Обичам те, ДА! Още те обичам и още ми липсваш ... Само, ако знаеше това .. само ако знаеше,че още мисля за теб - нямаше да си помислиш да ми пишеш ... Ти искаше да те забравя - е не се получи ... Не можах и  едва ли ще мога скоро.. Дори и да не те виждам ми е достатъчно само да си спомня за теб ... Достатъчно ми е най-малкото ...
Ахх, ако знаеш  ''И'' колко ми е мъчно и колко е празно без теб .. Ах, ако знаеш ''И'' колко ми липшваш .. Ах, ако знаешш  ... че още изгарям за теб ... Толкова те обичам, а как боли ... Боли дори само, когато устните ми прошепнат името ти .. Боли, когато очите ми те засекат  някъде .. Боли, когато чуя гласа ти .... Боли, когато знам .. че съм била в прегръдките ти, а кой знае кой ще е в тях след време ... Боли, когато знам, че друга би те целувала вместо мен ... Боли, когато знам, че друга ще се смее с теб, ще се закача с теб, ще се гъделичка с теб, ще се топли с теб, ще бъде простоо с ТЕБ ... Боли  ...Адски ме болии ... и АДСКИ МНОГО МИ ЛИПСВАШШ!!

четвъртък, 23 юни 2011 г.

ех, ех сърчице

От седмици не съм писала нищо  .. само разглеждам чужди  блогове  - чета ги и до там.. Опитвах се да напиша нещо, но абсолютно нищо не ми идваше..  нямах настроение, нямах муза.. Как да имаш настроение след всичко .. след нас...
Как може да съм толкова наивна и глупава? Мина почти месец, а той  не ми се избива изобщо от главата ... Постоянно го чакаля да влезе във фейсбука, в скайпа и какво?  Не е ли налудничево всичко това, което правя? Добре ли съм? Еми май не ... вече даже почнах монолози да си водя... толкова съм се сдухала в последно време... Нищо не е както трябва .. аз не съм както трябва ...
Не искам да излизам за да не го засека .. просто няма да го понеса .. (поне на този етап)
И така по цял ден си стоя във вкъщи - спя, ям и сядам на компютъра... И до кога така? ... тишина... този път и аз не мога да си отговоря.. не че успявам да отговарям на каквото и да е било в последно време.. но както и да е ... само се питам:
Кога сърчицето ми ще спре да се наранява само? .. Не му ли писна вече? Измъчва се, но продължава да обича.. голям е мазохист обаче ... Но докога подяволите?

събота, 11 юни 2011 г.

dali naistina

Misli ... Dilemi ... Vuprosii ..
Dali naistina kato zagubish nqkogo, chak togava osuznavash kakvo si imal? Ili prosto si pripomnqsh hubavite momenti, a stradanieto go zahvurlqsh na edna strana i si mislish che vsichko e bilo suvurshenno .. Dali naistina e vqrno ? Ili vsichko e zabluda? Lipsva mi .. do bolka mi lipsvaa.. Kak iskam da go pregurna s dvete si ruce, da go celuna, da go dokosna dori.. Kak iskam toi da mi se zasmee, kogato kaja nqkoq glupost.. ox kak mi lipsva tazi usmivka.. Kak  iskam da me gudelichka na sila ei taka kakto obichashe, da me tormozi po vsqko vreme.Kak  mi se iska pak da doide do u nas da me izprati, da bude siguren che sum se pribrala ... Kak iskam pak da go e grija za men ... A ne da sum prosto ''onazi'' .. Onazi .. nikoqta! ... Kakvato sum sega za nego ... Za boga kak iskam da vurna vremeto nazad ... Ta eto znachi naistina kato zagubish neshto rano ili kusno osuznavash che ti lipsva ... Tolkova e prazno bez negoo ...Tolkova e prazno bez moeto momche .. Tolkova e prazno bez teb -Ivailo !