сряда, 10 август 2011 г.



Притеснено ми е... Болно ми ее ... Гадно ми е ... Потисната съм ...
Навън вали, както и в мен ... Мокра съм, но не от дъжда, а от сълзите които изплаках ...
Тежко ми е .. Толкова  ми липсва чуството да знам, че имам човек до себе си, който ме обича или поне твърди така! Толкова ми липсват целувките, прегръдките и разходките ... .. Мисля постоянно за ТЕБ и ми е трудно да си те избия от главата... Много ми е трудно даже ...
Капките се стичат по прозореца .. точно както сълзите ми се стичат по лицето.
Навън духа вятър, но не само навън и в душата ми се образува вихрушка .. не, не вихрушка ..направо си е турнадо ..
Обичам дъжда или по скоро го обичах ... Обичах го, докато не започна да ме натъжава .. Докато не започна да ме кара да ставам потисната и тъжна.
Обичам... Обичах ...Обичам ... Обичах ...
Да, наистина го обичам .. Но нека сега да спре! Не искам вече дъжд ... не го искаммм

2 коментара:

  1. Това е поетичен дневник... много силен и прекрасен... Преди години и аз пишех за небето и моя сняг... но пишех на хартия... благодаря за споделеното Несподелено.

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти много, че мислиш така! :p :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.