петък, 13 януари 2012 г.

"Размениха по едно ''Колко ми липсваше'' и се сгушиха един в друг.. Отново бяха заедно, отново всичко беше наред."


Животът нито е песен, нито е  приказка, тук няма сценарии, няма принцеси, няма и принцове. Точно заради това всичко приключва още преди да е започнало. Главните актьори са недействителни, обитаващи планета пълна с магадагуди. Действително те живеят в чайници. Не, не не са духове и не изпълняват желания. Те чакат просто да бъдат освободени. Това се случва за кратко и не зависи изобщо от тях. Всъщност зависи изцяло от теб. Нека обясня! Наливаш си чаша чай, изпиваш го до дъно и се втурваш към тоалетната. Там се облекчаваш от насъбралото се напрежение долу в стомаха и по този начин всъщност, ти изхвърляш тези малки човечета в бурния и дълбок океан (сигурно). В този момент те започват да танцуват от радост и се сгушват един в друг. Всичко приключва, когато налягането стане по-силно и водата застане между тях. При тях отново настъпва раздяла. Те плачат, крещят и вият от болка. Звуците са непосилни за човешкото ухо и понякога тъпанчетата се пръскат. Шумът е убийствен и дори причинява бавна и мъчителна смърт. Та, искаш ли чаша чай или предпочиташ да умреш?


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.