неделя, 18 март 2012 г.

Аз не плача! Аз продължавам!

Болка! - '' Международната асоциация за изучаване на болката” я определя като: "неприятно сетивно и емоционално преживяване, свързано с актуално или потенциално увреждане на тъканите. Тя е най-ранният симптом на увреда на тъканите или на заболяване".

  В изминалата година пишех единствено за болката, самотата и за обичта ми към човек, който не се интересува от мен. Живеех с надежда, макар че не получих никаква заинтересованост от него.
  Година аз плачех и се обвинявах. Всеки ден се питах: '' Какво толкова му сторих, че да се държи по този начин?''. Мислите и въпросите ми ме измъчваха, а неговото безразличие ме разсичаше с всеки изминал ден на по-ситни и по-ситни парченца.
  Сега година по-късно една приятелка ми зададе следните въпроси: '' Как след време, ако те попитат би описала миналата година?, С какво ще я запомниш?''
  Вцепених се. Та аз през цялата година страдах и оплаквах човек, който сега ме подминава като пътен знак. Човек, който не ме оцени, а и дори не се опита. А с какво ще я запомня?! С много сълзи и мъка. С много извинения пред себе си, пред него.. С много опити да оправя нещата... С много обвинения към себе си.. С много тревоги...
Цяла една година на вятъра... Цяла една година пропиляно време и нищо постигнато... Цяла една година в застой.
Много хора минаха през живота ми, много се бореха за мен и ме искаха. Искаха ме толкова силно, а аз все им отговарях, че не съм готова. Че на този етап не искам нищо. Някои след отказа ми се отказваха, други се бореха още и още. Накрая обаче и на настоятелните  им писваше и изчезваха от живота ми. Всичките те - усяха. Всички те продължиха.
    А аз? С мен какво се случи? Останах да живея с миналото. Да се измъчвам с него.
     Но днес не искам да живея с ''преди'', искам да живея с ''днес'' и ''сега''.
    ''И'' това са последните редове, които пиша за теб. Аз винаги ще те помня и сигурно често ще се сещам за теб, защото именно заради теб израснах. Именно ти ме научи да чувствам и именно нашата раздяла ми помогна да показвам обичта си.
   АЗ продължавам. Надявам се да съм щастлива... знам, че ще съм. Бъди и ти.
   Сбогом, ''И''! Аз не плача! Аз продължавам!

2 коментара:

  1. Това са думи на един готов да продължи своя път човек.. Прекрасно , е че си намерила силите! Успех!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.